Господар на себе си

Човек е създаден свободен, а не роб. Той сам се е ограничил и заробил, вследствие на което сам ще се освободи. Когато създал човека, Бог му казал: Иди, завладей земята и стани господар. – На кого? – На низшето в себе си. Човек трябва да бъде господар на своите низши мисли и чувства, да ги владее. Станете господари на себе си, а не на хората. Който е станал господар на себе си, той е в хармония с всички хора. Той знае, че не може да живее сам. Едно въже е здраво само тогава, когато всички конци, от които е съставено, са еднакво яки. Следователно, когато всички мисли и чувства в човека са в хармония, той може да бъде в хармония и със своите ближни. Този човек наричаме син на светлината. Той не се оплаква от сиромашия, от болести, от невежество. Който боледува, той не е син на светлината. Който се оплаква от сиромашия, невежество, от противоречия, той не е син на светлината. Като изпадне в някакво затруднение, човек казва: Добър е Господ, ще ми помогне да се справя с мъчнотията. Какво означават думите „добър е Господ”? Ако човек разчита на добротата на Господа и не работи, това показва, че той поставя Бога вън от себе си. Обаче ако каже, че работи съзнателно, това показва, че човек разчита на Бога в себе си. Така е гледал и Христос на Бога, заради което казва: „Отец ми работи, и аз работя”.

1930_03_23 "Синове на светлината"-23 март 1930 г., Неделни беседи, София

Ягода

Една привечер, както се разхождах, гледам Учителят да идва към мен усмихнат, цял сияещ. Той държеше ръцете си напред, със затворени една върху друга длани, в които държеше нещо. Когато се доближи към мене, Той игриво си открехна дланите и аз изненадан видях там, грамадна ягода, която Той беше току-що откъснал от засадените в един кът на Изгрева ягоди. "Какво ще кажеш?" - ми каза Той, посочвайки с поглед към ягодата. В момента съвсем не бях в състояние да проникна в дълбокия смисъл на това, тъй малко наглед събитие и си помислих: "Какво толкова е това, което ми показва, обикновена ягода, само че по-голяма." Учителят схвана мисълта ми и отговори: "Ти не можеш да разбереш, какво велико нещо държа в ръцете си! Колко много усилия и грижи на разумни същества са отишли, за да може да се създаде този тъй хубав плод! Колко време се е работило, за да се създадат условията за нейното появяване! Всичко това показва, че нашата Земя е все пак една напреднала планета от Слънчевото семейство. Разбери това!" Аз слушах с наведена глава, разбрах великото съдържание във всеки плод, във всеки продукт, който Земята ражда. И сега, когато видя, когато се докосна до кой да е от тях, заставам с благоговение и благодарност, към онези велики и разумни 
същества, които създават тези плодове и към усилията за тяхното раждане на Земята.

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ(1904-1999) - Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1

Небето

Казвам: Няма по-хубаво нещо от това да изучава човек Небето. То е запазило своя първичен образ. Да се изучава Небето, това не значи, че всичко ще знаем. Ако човек излиза всяка вечер на открито и съзнателно, със свещен трепет в себе си повдигне очите си към Небето и наблюдава звездите около 5-10-15 минути, вдълбочен в себе си, всичките мъчнотии, които го очакват на другия ден, ще се разрешат по Божествен начин. Щом изгрее Слънцето, всички мъчнотии ще се разрешат.

      ОГРАЖДАНЕ И ЗАЩИТА

           Учителят, Лечителят, Пророкът - т.2

Спомнете обещанията си

Нека всеки се запита: "В аудиторията ли съм, или вън от нея?" Отричам ли се от Бога, пее ли петелът ми, или още не е пропял? Много от сегашните хора се намират вън, греят се около огъня, играят си и се занимават с купоните си, мислят какво да си купят с тях – хляб, зеленчуци, масло. Други пък се намират в положението на търговци, които се занимават с вземане-даване, мислят за печалби и осигуровки. Те, именно, турят ръка на Христа и Го съдят. Трети се намират в положението на онези, в които съзнанието се пробужда. Христос се обръща към тях, поглежда ги и ги пита: "Знаете ли какво е вашето предназначение на земята? Знаете ли какви обещания сте дали на Бога? Спомнете обещанията си, които сте дали някога в душата си и се върнете към Онзи, Който ви е дал всичко."

1918_08_18 -"Погледна Петра"-18 август 1918 г., Неделни беседи, София

Христос и петелът

Христос и петелът представляват два принципа, тясно свързани помежду си. Христос е висшият разум в човека, а петелът – човешкият интелект, или нисшият разум. Христос, т.е. висшият разум в човека се бори със злото, а петелът – нисшият разум показва погрешките на човека, за да ги изправи. Когато искат да кажат, че интелектът в човека е добре развит, представят го във вид на петел.

1918_08_18 - Погледна Петра -18 август 1918 г., Неделни беседи, София

Преди да пропее петелът

Съвременните хора страдат от неизпълнени обещания. Казано е алегорично, че адът е павиран все от неизпълнени човешки обещания. И земята е пълна с неиздържани човешки обещания. Защо Петър се отрече от Христа? Всъщност какво представлява Христос? Той представлява Висшето, Божественото Начало в човека. По отношение на Петра, Христос е Учител. Докато не беше хванат от властта, учениците Му бяха смели и решителни, готови да се жертват. Щом Той попадна в ръцете на властта, повечето от тях се разколебаха, а Петър три пъти се отрече от Него. Властта представлява общественото мнение, което се изрази чрез петела. Когато властта ограничава и връзва висшия принцип или човешкия разум, петелът, т.е. общественото мнение в човека, е готово да се отрече от него. Преди да бъде изпитан, Петър казваше на Христа, че и всички да се отрекат от Него, той никога няма да се отрече, ще Му остане завинаги верен. Обаче, Христос познаваше добре човека, външно и вътрешно, знаеше каква е силата му да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропее петелът, той ще се отрече от Него три пъти. Петър не можа да издържи изпита, на който беше поставен и наистина, преди да пропее петелът, той три пъти се отрече от Христа. Христос се обърна и погледна Петра, но той беше толкова смутен и объркан, че не Го видя. Като пропя петелът, Петър съзна погрешката си, излезе вън и горко плака.

1918_08_18 " Погледна Петра"-18 август 1918 г., Неделни беседи, София