Концентрация на мисълта

Учените хора постигат голяма концентрация на мисълта си чрез задачите и проблемите, които решават. Обикновените хора, които не се интересуват от науката и не напрягат много мисълта си, дохождат до концентрация чрез болестите. Болестите, които нападат човека, са добро средство за съсредоточаване на мисълта - ако болките му са силни, той не мисли за нищо друго, освен за тях; обаче има опасност, като мисли много за болката си, да не я усили или да не дойде до убеждението, че болестта му е неизлечима. Да мисли човек, че болестта му е неизлечима, това значи да изгуби Вяра в Разумността на Природата. 

1927_04_03 Скрити сили -3 април 1927 г. лекция пред специалния клас

Колко е важно какво човек мисли

Учителят казва: „Ако вие пуснете една мисъл, то когато и да било, тя неминуемо ще дойде пак при вас, като при това, ако е добра, минавайки през пространството ще приеме силите на доброто и ще дойде по-богата отколкото е тръгнала. За злата мисъл същото. Ето защо, колко е важно какво човек мисли." С това малко скромно изречение Учителят открехна малка пролука към една от най-великите тайни на природата за пространството от Всемирния закон.

27.ЗВЕЗДАТА НА ПИТАГОР - ПЕНТОГРАМАТАНиколай Дойнов

"Изгревът" - т.15

Задачата на човека

И тъй, който иска да се освободи от страданията, той трябва да измени посоката на движението си. За да постигне това, човек трябва да бъде смел и решителен. Някои казват, че не могат да изменят живота си. Които казват, че не могат да изменят живота си, те не говорят истината. Те не искат да правят усилия. Нима е определено на човека да живее като растение или като животно? Мислите ли, че на човека е определено по цели дни да се грижи само за ядене, пиене и обличане? Срещате хора, които по цял ден мислят как да се облекат, да се докарат според последната мода и така да се явят в обществото, да направят впечатление. Това не е истинският човек. Човекът е дошъл на земята да учи, да работи, а покрай това той ще яде и ще се облича. На растенията и на животните е позволено да се кичат, да показват своите краски и цветове, но задачата на човека не е нито растение да бъде, нито животно. Растението се движи само в едно измерение. То е граница на животинския свят. Животинският свят е невъзможен без растенията. Има риби, които като млекопитаещите не могат да съществуват без растения. И рибите се делят на тревопасни и месоядни. Значи растителното царство е основа на животинското, а растителното и животинското заедно – основа на човешкия свят.
 "Малката мисия" -2 януари 1927 г. лекция пред специалния клас

Справяне

Тъй щото изпадне ли в отрицателни състояния като малодушие, подозрение, ревност, съмнение, гняв, човек трябва да търси начин да се освободи от тези чувства; остане ли дълго време с тях, те причиняват органически повреди в тялото му. Казваме, че човек трябва да се лекува преди да е заболял, това значи: забележи ли някакво отрицателно състояние в себе си, трябва да направи всичко възможно, за да се освободи от него; остави ли го да работи продължително време, той ще заболее от някаква болест. На всяка отрицателна мисъл или на всяко отрицателно чувство в себе си поставете една положителна мисъл и едно положително чувство, които да ги неутрализират и обезвредят.

"Справяне"17 април 1927 г. лекция пред специалния клас

Благодари за малкото

Чрез страданията и чрез радостите човек се изпитва. За да издържи изпитите си и да не се изложи на големи страдания, човек трябва да пази следните правила в живота: 
- Когато отиваш за вода на извора, благодари и за малката стомна, която ти е дадена. За предпочитане е да имаш малка, но здрава стомна, отколкото голяма и пукната.
- Когато се намериш в затруднение, благодари за малкото знание, което можеш да приложиш. Малкото знание, но добре използвано, струва повече от голямото, но неизползвано знание. То е подобно на голяма стомна, пълна с вода, но пукната. Докато се възползваш от това знание, то е изтекло вече навън. 
Къде стои знанието на човека, който живее в постоянно неразположение и недоволство?
1935_01_20 "Товарене и разтоварване"

Степени на човешкото съзнание

Човешкото съзнание и човешкият ум нямат условия за развитие нито в пъпленето, нито в лазенето. Щом се изправи и започне да ходи, човек има вече условия за развитие. Само праведният, моралният човек може да ходи. По хода може да се познае до каква степен на развитие е дошъл човек. Срещаш един човек, ходи с наведена глава към земята, или настрана. Друг ходи прегърбен, като маха ръцете си безразборно на една или на друга страна. Трети се люшка надясно или наляво, не може да пази равновесие. Това са степени на човешкото съзнание. Когато съзнанието е добре развито, човек ходи добре изправен. Стъпките му са сигурни, установени.

 "Дадено и установено"- 4 ноември 1932 г. лекция пред специалния клас