Разумното начало в света

Някои искат да видят Бога. Бог е в светлината, във въздуха, във водата, в хляба. Ние сме потопени в Бога. Да се радваш на Живота навсякъде, дето го виждаш – в мравки и тревички, това е все едно да се радваш на Бога. Радвай се, че живееш в Него. Във всичко е Бог и ни се изявява. И всичко ще правим за Бога. Като видим цвете, пчела, мушичка или човек, ще кажем: „Понеже Бог ги е създал, от любов към Бога ще им помагаме. Всичко каквото правим на което и да е същество, ще го правим от любов към Бога.“ Дохожда някой при теб и ти помага; това е Божият Дух, който ти помага чрез него. Крушата ти е народила круши. Това е Божията Благост. Трябва да имаш уважение и почитание към всичко, което ти помага, понеже Бог е там. Някой няма никакво почитание към вола. Ами че този вол му е помогнал, Божият промисъл действа чрез него. Най-малкото цвете носи частица от Божествения свят. То търпи, радва се на малкото добро. Не изключвайте Бога от света. Той е в състояние да го оправи. Той е навсякъде: между Ангелите, между растенията, между животните и между хората. Достатъчно е да погледнете през очите на Любовта, за да видите красотата, която съществува навсякъде. Като видиш една мушичка, да се зарадваш. Тя е една буква от великата азбука. Без нея ще липсва нещо. Не схващайте света механически. Бог не управлява механически света, защото ако го управляваше механически, ние не бихме могли да мислим. Човек се търкаля като някой камък. Бог мисли постоянно и ти, като се сблъскаш с Него, почваш да мислиш. Сблъскваш се веднъж – заболи те, втори път, трети, додето най-после се научиш да не се сблъскаш с Него.

1. Боян Боев (1883 – 1963)
 
2. → Акордиране на човешката душа - т. 1

Свободата

И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни народи воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми. Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже. Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен. Туй е на физическия свят. Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи. Свободен трябва да бъде човек! Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека. Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате предвид. Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока. Когато изтича онзи балкански извор, по всички посоки ли върви? Не, той избира една, друга посока, и най-после, като си пробие път, върви в една посока. Той намира една посока и върви накъде? – Към морето. Никога не вика – „Елате да ми отворите път“, но сам си намира пътя. Сега съвременните хора, па и религиозните хора, са попаднали в едно заблуждение. Те очакват светът да се оправи, целият свят да стане свободен, че и те да бъдат свободни. Това е едно заблуждение. То е необходимо, но този постулат тъй наречен, това изказано положение е невярно в основата си. Първоначално всички същества са създадени свободни. И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние. 
Този закон вие, майките и бащите, го проверявате всеки ден. Вие имате едно любимо дете, нали? Донесете му ябълки, хубави шишенца, играчки, но това дете започне да ги кълца, да ги чупи. Защо? И вие вземете всичко това и го затворите в някой долап. Защо? Намирате, че туй ваше дете е неразумно. И после какво става? – Туй ваше дете плаче. Пита: „Мамо, защо затвори тия ябълки, защо скри тия шишенца?“ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципиално, а търсим далечните причини.

1923_10_21 "Ще ви направи свободни" - неделна беседа

Времето съществува ли?

Не само гневът, но всяко отрицателно чувство в човека е в състояние да предизвика стомашно разстройство. Уплахата, малодушието, неуспехът също създават разстройство в организма. За пример, някой иска да стане учен, но не успява. Друг иска да стане велик музикант, пак не успява. Защо? Защото те искат да постигнат велики работи в късо време. Който скъсява времето, той не разбира живота. Великите прояви изискват голям период от време. Когато поставите някаква велика идея в ума си, не мислете за времето. Когато преследвате някакъв идеал, не слагайте определен срок за постигането му. Ако поставите някакъв срок, години, месеци или дни за постигане на своите идеали, вие и себе си ще спънете, и своите ближни. За да не се спъвате, вложете идеята в душата си и за времето не мислете. Времето нищо не определя, то само хроникира нещата. Време съществува само за неща, които са се сбъдвали. За неща, които още не са станали, никакво време не съществува.
Посоки и възможности - Лекция от Учителя, държана на 20 април 1927 г. София

Изправянето на света

Ще кажете, може би, че природата е създала човека такъв, какъвто го виждаме. - Не, сегашният човек сам се е отклонил от правия път, вследствие на което е изгубил нещо от своята първоначална форма и строеж. Следователно, според окултната наука вие трябва да се върнете в правия път, да се оставите на природата, тя да действа върху вас, да възстанови първото ви положение. Ако още днес разберете истината по отношение на вашето отклонение, вие ще се обезсърчите, и нито един от вас няма да остане в школата. В този случай вие ще се намерите в положението на онзи руски виден виртуоз, който като слушал един ден по-виден от себе си виртуоз, обезсърчил се, че не може да свири като него и се самоубил. Щом е така, по-добре да не знаете причините за отклонението от правия път. Има ред причини за отклонението, но вие не трябва да ги знаете. За вас е важно да се върнете в Божествения път. Изправянето на света зависи изключително от връщането на човека към първичния живот, за да работи с Божествените закони.
"Установени мерки" - 17 януари 1923 г. - лекция пред Младежкия окултен клас, София

Великите учители

Като изучавам органическия живот на човека виждам, че неговото съзнание е в зависимост от друго някое съзнание, на което той се задължава да плаща данък. Като се види в това положение човек казва: какво да правя, като имам слабости? Какво представлява слабостта? Слабостта е особен род данък, който човек се е ангажирал да плаща на някого. В този смисъл погрешката, кражбата, лъжата, престъплението, страстта са все данъци, които човек се е задължил да плаща на някого. Защо човек греши и върши престъпления? От страх. Той си казва: ако аз не убивам, мене ще убият. За да не го убият, той убива. При сегашните условия на живота човек прави добро пак от страх. Той казва : ако не правя добро, ще ме сполети някакво зло. Значи, и доброто е особен род данък, който човек плаща на някого. Ето защо доброто, което хората правят, добрият живот, който водят, са относителни. Те не представляват онова абсолютно, истинско добро, което прави преврат в човека. Съвременните религиозни - били те християни или от друго някакво верую, водят благочестив живот от страх. Те се страхуват от ада, от някакво наказание. Затова правят усилия да живеят добре. Подбудителната причина към добро, към добър живот е външна, т. е. механическа. Който върши доброто механически, той не познава истинското добро. Той прилича на учен, който знае свойствата на материята, но не може да превръща твърдата материя в течна, течната - във въздухообразна, въздухообразната - в светлинна. Той не знае още и да впряга различните видове материя на работа. Истински учен, истински духовен човек е онзи, който има не само теоретически, но и практически знания. Той може да трансформира енергиите си и да ги впряга на работа. Каквато и философия да има човек за живота, каквито и теории да знае за създаването на света, не може ли да се справя със своите енергии, да регулира своите мисли и чувства, той нищо не може да постигне. Днес повечето хора придобиват знания, които нищо не допринасят към еволюцията им. Тези хора именно се нуждаят от учители, които да ги поставят в правия път, от който са се отклонили. Задачата на великите учители, които слизат на земята, се свежда към това именно да поставят човечеството в правия път, да му помогнат в пътя на неговата еволюция.
"Просветено съзнание"- 3 декември 1930 г. - лекция пред ООК 

Закон на редуването

Материята и енергията в природата нито се губят, нито се създават, но само се видоизменят. Щом нищо не се губи, трябва да дойде Божественият огън на земята да изгори всичко непотребно. Като мине през този огън, земята се връща в своето първоначално състояние на девственост. Девственият живот е новият живот, който всички очакват. Добре, че съществуват и добри мисли, освен лошите, та взаимно да се уравновесяват. От гледището на астрологията човек може предварително да определи всеки час от деня и от нощта на какви мисли ще се натъкне. Колелото на живота се върти, мислите и чувствата се въртят заедно с него. Ако човек не разбира това, може да се обърка и да се отчае. Но като знае, че нещата всеки момент се сменят, ще каже: „Колелото се върти. Ще имам търпение да дочакам благоприятните условия“. Който движи колелото, той знае защо нещата стават по един, а не по друг начин.

1931_01_16 "Колелото на съзнанието" - лекция пред Младежкия окултен клас