Трите живота

Сегашният свят е пълен с души, останали назад в развитието си, т.е. останали назад от човешката еволюция, поради което не могат самостоятелно да се ползуват от силите на природата. Едни от тях се намират в положението на просяци, които тропат по чуждите врати да искат хляб; други са в положението на апаши, а трети – в положението на паразити. Като знаят слабостите на човека, те го използват, докато отнемат всичкото му богатство и сили. Като срещнат някой тщеславен човек, те започват да му нашепват, че е способен, даровит, може да заеме високо положение, да оправи света. Той се увлича от тези нашепвания и прави всичко възможно да стане министър, да оправи своя народ. Щом заеме желаното място, той започва да създава строги закони и наредби, с което си навлича много неприятели. След това тези същества пак му нашепват: „Откажи се от високия пост, ти се умори вече, нека други те заместят“. Той си дава оставката, доволен, че е свършил някаква работа за народа си. На негово място дохожда друг, но веднага започва да го преследва, дава го под съд, след което го туря в затвор. Какво спечели той от високата си служба? – Нищо особено, освен неприятности, мъчнотии и страдания.

/1922_02_24 "Трите живота" - лекция пред Общия окултен клас /

Страх от Бога или любов към Бога

И тъй, иска ли да води морален живот, човек трябва да има или страх от Бога, или любов към Бога. Има ли едното или другото, той ще се превъзпита, човек ще стане. Чрез страха човек ще придобие мъдрост, която ще го спаси. Чрез любовта пък той ще влезе в закона на благодатта. Любовта е път на най-малките съпротивления. По този път и децата вървят. Обаче пътят на страха е път за гениалните хора, за адептите, за боговете. Божествата никога не вървят по пътя на любовта. Ако нямаха страх от Бога, със силата си те биха разрушили света. Но понеже имат страх, те вървят по пътя на мъдростта. С любовта работят малките, слабите същества, а със страха — великите същества, боговете. Само страхът от Бога е в състояние да смири, да укроти силните хора. Нямат ли този страх, те щяха да проявяват силата си навсякъде, но с това щяха да предизвикват силите на природата. Да предизвикаш силите на природата срещу себе си, това значи да бъдеш тъпкан на общо основание. Ето защо силните същества, адептите и боговете, са предпочели да имат страх от Господа, и Той да ги тъпче, отколкото хората. Нямат ли страх от Господа, те ще бъдат давени, както кучетата се давят.

/1 май 1929 г. лекция пред общия окултен клас/

Три правила

Сега ще ви дам няколко правила за живота.

Първо правило: колкото и както да разчепквате една прежда, тя съдържа толкова конци в себе си, колкото в началото е имала. При това не мислете, че като я разчепквате на конци, животът ви ще се нареди по-добре, отколкото по-рано е бил нареден. Това правило се отнася за всички положения в живота. Следователно, както и да разчепквате даден въпрос, той ще си остане такъв, какъвто първоначално е бил.

Второ правило: ученикът никога не трябва да се влияе от обкръжаващата среда. Постъпи ли веднъж в училището, той трябва да учи за себе си, да се стреми да свърши с успех. Дали другарите му ще се учат или не, това да не го смущава. Като учи добре, с това той косвено помага и на другите. Ако не учи, той ще влияе зле и на околните.

Трето правило: никога не се товарете повече, отколкото трябва. Всеки да носи толкова, колкото може. Не мислете, че ако натоварите магарето си повече, ще свършите много работа. Не претоварвайте ума си с повече знания, отколкото можете да носите.

Това са правила, които всички хора знаят, но не са ги приложили. Ония, които не са приложили тия правила, нека ги приложат.

 ( 1 май 1929 г. - "Пътят на слабия и на силния" - ООК) 

Материализъм и идеализъм

Който започва с материализма, а свършва с идеализма, е вътрешно млад човек; който започва с идеализма, а свършва с материализма, е вътрешно стар човек. Материализмът има отношение към обикновеното, т.е. към човешкото съзнание; идеализмът има отношение към Божественото съзнание. То дава сила на човека да реализира копнежите на своята душа. Стремете се да запазите връзката си между Божественото и обикновеното съзнание. Само така непостижимите неща стават постижими. Прекъсне ли се тази връзка, човек не може да учи, да работи. Каквито усилия да прави, резултатите му са слаби, а някога почти няма резултати.

(1929 юли 05 - "Обикновено и Божествено съзнание")

Новата култура

Днес човечеството се намира в извънредно важен момент от своето развитие.
Доброто взема надмощие над злото. Човеците се подготвят за работници на Новата
култура. Онова, което става с въглена, който се превръща в диамант, ще стане и с хората.
Божественото е мекият елемент, който иде сега в света. Този елемент работи у славяните.
Той ги подготвя да изявят Любовта, защото Любовта ще бъде подбудителната причина в
Новата култура. Божественият Дух има да изяви нещо ново в света чрез славяните.
Когато говорим за Новата култура, не разбираме само известни външни форми на
Живота, но разбираме едно ново съзнание, едно ново отношение към Великото Разумно
начало. Разбираме един нов принцип, който ръководи Живота – принципа на Любовта,
който действа вече в човешките души.
Той ще създаде новите форми и новите отношения. Учителя казва:
Иде Любовта в света. Нейната Топлина и Светлина не са механически, но
органически – всичко пречистват. Да мине човек през Светлината и Топлината
на Любовта, това значи да мине през страдания, които пречистват и
обновяват.

("Учителят", 1947 г., автори: Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов - ученици в школата, създадена от Петър Дънов)

Синове на възкресението

Днес всеки се бори в себе си. Защо се бори? Защо се съмнява? Защо се омъчнява? Защо е недоволен? Писано е, че всичко е създадено за човека. Щом е така, защо човек е недоволен? Дъщерята е недоволна от майка си, че я ограничава. Майката е недоволна от дъщеря си, че не я слуша. Едно трябва да знаете: човек е дошъл на земята не като баща или майка, нито като син или дъщеря, но като брат или сестра. Само че някои братя и сестри са съзнателни, а някои не са съзнателни. На земята бащи и майки не съществуват. Христос казва: „Един е вашият Отец". Един Баща съществува, и всички останали трябва да бъдат в единство с Него. Тази мисъл трябва да свърже всички хора в едно цяло. Така ли е всъщност? Бедните искат богатите да им помагат. Богатите намират, че са работили, спечелили са си богатства, и сега трябва да си поживеят свободно, от никого неограничавани. Ако искат да бъдат щастливи, и богати и сиромаси трябва да живеят по новия начин. Ако живеят по стария начин, никой не може да бъде щастлив. Смисълът на живота не е в многото ядене, но в благодарността, която сърцето изказва за това, което е получило. Не е беден онзи, който като повдигне очите си към небето, благодари за всичко, което му е дадено, за живота, който Бог му е дал. Такъв човек разбира смисъла на звездите, на слънцето, на растенията, на животните, на цялата природа около себе си и благодари за всичко, което му се случва. Той е щастлив човек, защото разбира целокупния живот. Който е недоволен, нека започне да рисува. Нека започне от най-малкото, от някое цветенце и постепенно да върви нагоре. Всеки ден отделяйте по половин час за рисуване. Това е един добър метод за възпитание.
(1928_01_29 - "Синове на възкресението")