Бог и кесар

Аз вземам думите крак, изкълчване в широк смисъл. За да се изкълчи някой уд в човешкия организъм, това показва, че този човек не е знаел как да постъпи. В турско време турците влизаха в богати български къщи и, за да ги заставят да кажат къде са парите им, те ги биели, поставяли ги на нажежена пиростия, докато най-после били принудени да кажат къде е скрито богатството им. Те дават своята дан чрез насилнически начин. Питайте след това тези българи, трябва ли да се дава дан на кесаря. Те ще ви кажат, че трябва да се дава. Който е минал през нажежена пиростия знае, че трябва да се дава дан на кесаря. Данта на Бога се дава доброволно, а на кесаря – чрез насилие. На Бога ще даваш доброволно, колкото искаш и когато искаш. Не изпълниш ли този закон доброволно, ще дойде кесарят и насила ще те застави да дадеш. Бог и кесар са двама господари. Ако не служиш доброволно на единия, ще дойде вторият и насила ще те застави да му служиш.
Двамата господари съществуват в света и като две различни състояния: здраве и болест. Болестта е кесарят, той ще те тури на легло или на нажежена пиростия и колкото и да викаш, няма да те освободи. Ще търсиш един лекар, втори, трети, докато най-после дойде някой отвън да ти помогне. Плащането на лекарите не е нищо друго, освен дан на кесаря. Те събират данъците и ги предават на кесаря.
(1918_11_17 - "Като чуха" -неделна беседа)

Който изтърпи до край

Казвам: ние трябва да имаме взаимно доверие помежду си, да не се съмняваме едни в други. Трябва ли да се съмняваме в честния човек? Достатъчно е да погледнете на човека, за да видите неговата честност написана на очите, на ушите, на носа, на устата, на ръцете, на краката, на цялото му тяло. Няма нищо скрито-покрито в човека. Той е написана книга, по която можете да четете. Тъй щото, на вас сега се дава нова задача – да имате добро мнение за всички хора. Да гледате на тях като на добри, разумни същества, каквито Бог някога е създал. Ако и аз бях гледал на хората, както вие гледате, не бих дошъл да им проповядвам. Защо трябва да проповядвам на хората? Аз гледам на човека от друго положение. Аз гледам на човека като на душа, излязла от Бога, и дошла на земята да учи. Един ден, като ме срещнете, ще благодарите, че ви извадих от кръстопътя, на който бихте застанали и ви показах правия път. Не мислете, че ще се освободите от мене. Един ден ние пак ще се срещнем, и аз ще благодаря, че думите ми са паднали на добра почва и са дали плод. За нас не е важно кой какъв е, дали е българин, германец, англичанин, или друг някакъв. За нас е важен човек като душа. На едно място Бог казва: „Аз не съм човек." Какво разбирате от тия думи? Често хората казват за някого: Той не е ли човек, няма ли поне малко човещина в себе си? Значи за съвременните хора думата „човещина" е нещо високо. Такова е тяхното разбиране. Засега добре е да бъдем човеци, но Бог иска да каже, че има нещо по-високо от човека.
/"До край" - Беседа от Учителя, държана на 12 февруари, 1928 г./

За да живее разумно

И тъй, в човека има скрити сили, които той трябва да развива, за да се ползва от тях. За тази цел човек първо трябва да се освободи от мисълта, че окръжаващата среда му препятства. Тази мисъл е обхванала съзнанието му като кошмар и той трябва да се освободи от нея. Хората си препятстват, само когато не се обичат. Щом се обичат, те не си препятстват. Вие трябва да приемете, че Божественото съзнание прониква навсякъде – и в хората, и в животните, и в растенията. И когато хората не живеят разумно, т.е. съобразно този Принцип, Той се опълчва против тях. Когато някой мисли, че може да върши каквото желае, той ще опита силата на този Принцип. Ако не живее разумно, човек се опълчва срещу Божествения принцип и без да подозира, влиза в стълкновение със силите на природата, които му показват, че той не може да живее както иска. Той може и трябва да живее разумно! За да живее разумно, човек трябва да мине специална школа, каквато е школата на Христовото учение. Тя разполага с методи, които помагат за развиването на способностите в човека. Ако някой със слаби музикални способности прилага тия методи в продължение на четири години, той ще има някакви резултати. Достатъчно е в продължение на тия четири години да работи само по два часа на ден, за да има вече известни резултати. Днес хората нямат големи резултати, защото не постоянстват, а искат да завладеят света, искат да блеснат пред хората. Колко може да блесне човек, даже и гениален да е? Може ли човек да блесне повече от слънцето? 

("Дванадесетте племена", 26.02.1928 Неделя, София) 

Лоши условия в живота

Вие може да ми зададете друг въпрос: "Какво ни интересува нас някакъв идеал, когато се намираме в такива лоши условия на живот?" Но аз пък ще ви попитам можете ли да докажете действително, че условията на живот са лоши? То е само предположение. В Живота има толкова лошавини, колкото и добрини, толкова падания, колкото и ставания, толкова загуби, колкото и печалби. Едните и другите условия в края на краищата се уравновесяват. Туй, което наричаме лоши условия в Живота, то е наше субективно схващане - човешко умуване. Хората казват, че човечеството днес боледува, но аз възразявам. Болестите са анахронизъм, нещо преходно, което зависи от самия човек, защото той има толкова възможност да бъде здрав, колкото и болен. Болестите не са нищо друго, освен упътване за изправление, защото човек започва да се развива само тогава, когато се противодейства на неговата воля. Туй може да се провери винаги в Живота. Всички велики хора са страдали и страданията именно са били стимул за тяхното повдигане. Ония обаче, които не са имали никакви спънки, а напротив - са имали удобства, са останали назад.

"Мировата Любов"-19 август 1919 г. Търново, съборна беседа

Раят в човека

Кога се ражда злото в човека? – Когато не може да постигне желанията си. Щом не може да постигне желанията си, той започва да се разочарова и в него се раждат лоши мисли и чувства. Очите му започват да потъват, образуват долини. Лошите мисли и желания парализират мозъчните клетки, вследствие на което енергиите в мозъка не вървят нагоре, а слизат надолу, в низходяща посока. Енергиите в човешкия мозък се разделят на три главни области: първата област е зад ушите, дето функционират низшите енергии. Тази област може да се уподоби на ада в човека. Втората област обхваща енергиите, които функционират в полето на челото – това е човешкият живот. Третата област обхваща енергиите в горната част на мозъка, дето функционират висшите морални чувства. Тази област може да се уподоби на рая в човека. Следователно, когато човек противодейства на своите морални чувства, енергията от тази област слиза долу, зад ушите в ада. За да не става това, човек трябва да дава ход на своите добри желания, а не да ги подпушва.
"Действие и противодействие" - 10 януари 1926 г. - лекция пред специалния клас

Дух Господен

„Духът Господен е на мене и ме помаза да благоветствувам на  сиромасите."    /Лука 4:18/
Помазването е реална опитност, която човек изживява вътре в  себе си. Всички хора могат да минат през процеса на помазването, но по различен начин. Всеки човек минава през специфични опитности. Невидимият  свят никога не дава еднакви опитности. Няма двама души в света, които  да са минали през еднакви опитности. В разнообразието, именно, седи  красотата на живота. Всеки човек има своя специфична основна идея, която  го отличава от другите хора, но тази идея го свързва с Великото начало  на живота. Тази идея представя център на вселената. Значи всички хора, като се движат по точките на окръжността със стремежа си към своята  основна идея, се срещат в центъра на вселената, в центъра на Битието.  Като се движат по периферията, те образуват окръжността, т.е. орбитата  на Битието, на вселената. Това виждаме и в геометрията. Когато една  точка в движението си образува крива линия, еднакво отдалечена от една  вътрешна точка, наречена център, получаваме окръжност – крива линия и кръг – пространство, заградено от тази крива линия. Всички точки на  окръжността са еднакво отдалечени от центъра, но нямат еднакви прояви.  Ако това разнообразие не съществуваше, кръгът не би могъл да се  образува. 
1929_09_29 - Духът Господен - неделна беседа