Дух Господен

„Духът Господен е на мене и ме помаза да благоветствувам на  сиромасите."    /Лука 4:18/
Помазването е реална опитност, която човек изживява вътре в  себе си. Всички хора могат да минат през процеса на помазването, но по различен начин. Всеки човек минава през специфични опитности. Невидимият  свят никога не дава еднакви опитности. Няма двама души в света, които  да са минали през еднакви опитности. В разнообразието, именно, седи  красотата на живота. Всеки човек има своя специфична основна идея, която  го отличава от другите хора, но тази идея го свързва с Великото начало  на живота. Тази идея представя център на вселената. Значи всички хора, като се движат по точките на окръжността със стремежа си към своята  основна идея, се срещат в центъра на вселената, в центъра на Битието.  Като се движат по периферията, те образуват окръжността, т.е. орбитата  на Битието, на вселената. Това виждаме и в геометрията. Когато една  точка в движението си образува крива линия, еднакво отдалечена от една  вътрешна точка, наречена център, получаваме окръжност – крива линия и кръг – пространство, заградено от тази крива линия. Всички точки на  окръжността са еднакво отдалечени от центъра, но нямат еднакви прояви.  Ако това разнообразие не съществуваше, кръгът не би могъл да се  образува. 
1929_09_29 - Духът Господен - неделна беседа

Защо е злото?

Светът е обоснован на един морален закон, на една абсолютна свобода. Праведен или грешен, той трябва да бъде свободен. Да прави добро или да греши, свобода трябва да съществува. Защо е злото? Злото съществува, понеже има свобода в света. Доброто съществува, понеже има свобода в света. Ако нямаше свобода, нито доброто, нито злото можеха да съществуват. При несвободен режим не може да има нито добро, нито зло. Понеже доброто само при абсолютна свобода може да функционира, следователно всички други сили трябва да функционират при едни и същи условия.

(1932_12_25 - "Ще влезе Духът")

Да бъдеш майка и баща

Казват, че църквата ще спаси хората. Казвам: Спасението иде от майките и бащите. Оня баща, който отначало още дава най-хубавото нещо на децата си, е свещеник, патриарх, владика и цар. Оная майка, която още в най-ранната възраст внася в душата на децата си светли и възвишени мисли и идеали, тя е царица. Да бъдеш майка и баща - това са свещени длъжности, които Бог е определил за човека. Днес хората свалят майката и бащата от положението, което те заемат и казват: "Да дойде учителят да проповядва на децата ни. Да дойде свещеникът да проповядва на нашите деца." – Те могат да проповядват дотолкова, доколкото техните майки и бащи са вложили в душите им светли и възвишени идеали. Само на чернозема можеш да посееш каквото желаеш и да очакваш резултат. На песъчливата почва нищо не можеш да посееш.

"Що казва Духът" - 29.02.1920 Неделя, София 

Всеки трябва да помага на по-слабия

Едно се иска от вас – да си помагате. Вие се намирате при различни условия, не сте на едно и също положение, затова трябва да се чувствате като братя, взаимно да си помагате. Вие сте актьори, дошли на земята като на сцена да изиграете своята роля. Всеки трябва да помага на по-слабия от себе си, да изпълни своята роля. Никой не може да играе добре ролята си, ако няма в себе си любов, мъдрост, истина, правда и доброта. Ако ти имаш повече любов, дай му от своята. Мома, пълна с любов, да се ожени за момък, беден на любов. И обратно, момък, пълен с любов, да се ожени за мома, бедна на любов. Казват, че бедните не трябва да се женят. Трябва да се знае за какви бедни се говори. Богатството на човека се определя от неговия ум и от неговото сърце. Човек трябва да учи, да познае себе си и своя ближен. Днес хората се крият един от друг, не искат да ги познаят. Аз съм правел научни изследвания върху черепа на българина и съм дошъл до заключението, че човек е сложна математична формула. Всеки уд, малък или голям, също представя математична формула. Между тия удове, като формули, съществува известно отношение. При това забелязано е, че всеки външен или вътрешен недостатък на организма отговаря на някое негово вътрешно качество. Например, късият палец показва, че във волята на човека има някакъв недостатък. Палецът отличава човека от животните. 

(1920_02_29 Що казва Духът)

„Който има ухо, нека слуша що казва Духът към църквите.”

„Който има ухо, нека слуша що казва Духът.” Аз бих желал да не слушате само мене, но да слушате всички учени, които са създали нещо, всички музиканти и художници, които са обезсмъртили името си. В природата има хиляди цветя, реки, гори и планини, а не само едно цвете, една река, една гора или една планина. Великият Божествен Дух се проявява чрез всички цветя, реки, гори и планини, събрани заедно. Всички ние сме събрани заедно да обмислим един важен въпрос, да намерим начин как да развием и обработим вътрешното богатство, което ни е дадено. Вие не подозирате какво богатство носите в себе си. Като развиете това богатство, ще влезете в контакт с природата, за да разберете Божествения Дух, който работи в нея. Сега вие сте в положението на човек, който не знае отде е дошъл и де отива. Вие идете от далечен път. Вървели сте милиони години и днес сте спрели на една станция да дадете нещо от себе си и да придобиете нещо. И земята заедно с вас пътува през различни места в пространството.
(1920_02_29 - "Що казва Духът")

Ден и нощ

Днес всички хора се страхуват от Духа. Няма защо да се страхувате от Духа. Той е велик принцип, който внася топлина в сърцето, светлина в ума и смисъл в живота. Духът е сила, която действа непреривно. Той е нещо повече от топлина и светлина. Стане ли някакво прекъсване в действията на Духа, това се дължи на неразбирането на хората. Ако вляза в един замък, с капаци на прозорците, отникъде да не влиза светлина, непременно ще заболея. Кой е виновен за това: слънцето или аз? Страшно е да останеш в тъмнина. Въпреки това човек живее на земята, дето светлината се редува с тъмнината, денят с нощта. Ден и нощ съществуват в човешкото сърце и в човешкия ум. Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство и всяка отрицателна постъпка внасят тъмнина в човека. Положителните мисли, чувства и постъпки внасят светлина. Гневът, сърденето предизвикват тъмнина в човека. Щом се примириш, в тебе настава светлина. Въртенето на земята около оста й и около слънцето показва процесите, през които душата минава. Светлата страна на земята говори за правилно отношение на душата към Бога. Тъмната страна говори за неправилно отношение на душата към Бога.
(1920_02_29 Що казва Духът-неделна беседа)