събота, 21 септември 2013 г.
"Аз съм вратата"
Като казва Христос : ,,Аз съм вратата'', Той подразбира само един път в живота. При сегашното ви състояние има само един път, по който може да се развива и сложи бъдещият ви живот, има само една врата, през която може да влезете. Бъдещото ви прераждане, бъдещото ви състояние се обуславят от тази врата, през която ще минете. Потърсете и намерете Христа. А вие ще Го намерите в себе си. Под думите „в себе си" говорих ви какво трябва да разбирате. Първо трябва да намерите Христа, но трябва да знаете, че Той няма да дойде у вас във вид на мъж или жена. Павел казва: ,,Нито мъж без жена, нито жена без мъж могат". Мъжът трябва да намери своята жена, а жената — своя мъж, сиреч душата трябва да намери своя дух, а духът — своята душа, умът трябва да намери своето сърце, а сърцето — своя Божествен дух. Туй са задачи, които трябва да разрешавате по практически начин. Може да четете много книги и да си блъскате главата, но тази работа — да намерите душата си — е много лесно нещо. Леснотията се състои в това да пазите момента, който Бог е определил, да бъдете точни и навреме, че когато Духът ви срещне да сте готови; и нещо повече, да бъдете няколко минути по-рано на местото си, но не да закъснеете. Неуспехът ви се състои в това, че постоянно отлагате. Може да каже някой, че това засега е трудно за изпълнение, че в бъдеще може да има по-благоприятни условия. Вие не знаете какво ще бъде бъдещето: собствено бъдещето е сега, тъкмо сега имате всички условия да направите това. Духът иде периодически и не може за всяка отделна душа да идва, когато тя пожелае или проектира да работи. Христос е казал : ,,Търсете ме докато съм близо", защото отдалечи ли се, ще Го чакате дълго време. Това отдалечаване може да бъде за 1, 2, З или повече дни, но може да бъде и за повече години, а може да бъде и за цял живот.
сряда, 18 септември 2013 г.
Граници в живота
Ако и вие постоянно бъркате във вашата каса и вадите ту една, ту друга мисъл, ту едно или друго чувство, нищо не придобивате. Само пишете двеста, триста хиляди, милион, но не сте доволни. Най-после казвате: Не си струва човек да живее. Казваш, че не искаш да живееш, но разбираш ли значението на тези думи? Не искаш да живееш, това значи: този живот, който сега живееш, не го искаш повече. Много естествено! Ходиш по кръчмите, ядеш, пиеш; този кръчмар те бие, онзи те бие и най-после казваш: Дотегна ми този живот, не искам повече да живея, станах за посмешище. Какво е положението на затворника? Погледне към тавана на своята килия - небе няма. Погледне към изток, никакво слънце не вижда; погледне към запад - също, никакво слънце не вижда. Потърси с поглед някой от своите близки - баща, майка, брат, сестра - никого не вижда. Само стъпките на стражаря чува отвън - стои с пушка и го пази. Ако вашето небе е помрачено, слънцето ви не изгрява и не залязва и не можете да се ориентирате, къде сте тогава? Казвам: в затвор сте. Това са състояния, през които често минавате. Тежки състояния са, но трябва да ги разбирате. Те са инжекции в малка доза, за да усилят вашата дейност. Всяка мъчнотия е пясък под колелото на вашия живот, което се е спряло някъде и не върви. Бог туря пясък на пътя ви, да подеме колелото и да продължи пътя си. Лошата мисъл е остен. Ти си се спрял някъде в пътя си, стоиш, потриваш се, не тръгваш. Опасно е да спираш на железопътна линия, където треновете минават един след друг; опасно е да спираш на път, където минават множество коли.
"Граници в живота"6 януари 1932г. лекция пред ООК
неделя, 15 септември 2013 г.
Любов, обич и почит
Като не разбирате Словото, и мене не разбирате. Затова някой казва: "Защо Учителят не помогна на нашия брат? Защо го остави да умре?" - Питайте Бога, това е Негова работа. Той е създал света. Защо мене държите отговорен? Питате ме защо грешат хората. И това е Божия работа. Бог създаде Адам и Ева, но и те сгрешиха. - Защо сгрешиха?Питайте Бога. Той каза на Адам и Ева да не ядат от плодовете на забраненото дърво, но те не Го послушаха. Колкото първите човеци послушаха Бога, толкова и сегашните хора ще послушат и изпълнят моите думи. Мога да им се наложа, но това е насилие, а насилието не разрешава въпросите.
За да приеме Словото, човек трябва коренно да се измени. - Защо Бог допусна греха? За да прекара човека през страдания, да отнеме каменното му сърце и да го замести с ново. Тогава всички, от малък до голям, ще познаят Бога, ще чуят Неговия глас. Питате: "Кога ще ни кажете неща, които никой досега не ни е казал?" - Когато Бог отнеме каменните ви сърца и ги замести с нови. До това време ще говоря за неща, които предстоят да станат. - Какво ще стане? Топовете ще гърмят, чуковете ще удрят, хората ще обедняват и ще забогатяват, ще се раждат и умират.
Сега и аз ще ви кажа какво искам от вас. Искам да почитате Бога в себе си и в своя ближен. Искам да бъдете чисти. Ако се критикувате, внимавайте да не говорите неверни неща. Критиката ви трябва да почива на истината. Не говорете за неща, които не сте проверили. Докато не видите нещата с очите си, не говорете за тях. И като ги видите, питайте Господа как да ги изнесете. Всичко, което си видял и знаеш, не трябва да се казва. Не мисли, че като кажеш всичко, казал си истината. Можеш да кажеш всичко, и пак да си далеч от истината. Каквото и да видите, не бързайте да го изнасяте.
За да приеме Словото, човек трябва коренно да се измени. - Защо Бог допусна греха? За да прекара човека през страдания, да отнеме каменното му сърце и да го замести с ново. Тогава всички, от малък до голям, ще познаят Бога, ще чуят Неговия глас. Питате: "Кога ще ни кажете неща, които никой досега не ни е казал?" - Когато Бог отнеме каменните ви сърца и ги замести с нови. До това време ще говоря за неща, които предстоят да станат. - Какво ще стане? Топовете ще гърмят, чуковете ще удрят, хората ще обедняват и ще забогатяват, ще се раждат и умират.
Сега и аз ще ви кажа какво искам от вас. Искам да почитате Бога в себе си и в своя ближен. Искам да бъдете чисти. Ако се критикувате, внимавайте да не говорите неверни неща. Критиката ви трябва да почива на истината. Не говорете за неща, които не сте проверили. Докато не видите нещата с очите си, не говорете за тях. И като ги видите, питайте Господа как да ги изнесете. Всичко, което си видял и знаеш, не трябва да се казва. Не мисли, че като кажеш всичко, казал си истината. Можеш да кажеш всичко, и пак да си далеч от истината. Каквото и да видите, не бързайте да го изнасяте.
1932_06_01 Почит към себе си, любов към Бога, обич към ближния
вторник, 10 септември 2013 г.
Стари и нови мехове
Тази малка притча е класическа по израз и съдържание. Христос
прави велико обобщение на идеите: казва, че никой не бива да налива
ново вино във вехти мехове, защото последните ще се разпукнат. Трябва
ли да вземем казаното в пряк смисъл? – Не. То е вярно в
преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на
старите хора със стари мехове. Старото вино, като прекипяло, може да
стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар
мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик
закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят, потребни
са нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията,
т.е. хора, които имат ум и сърце възприемчиви за новата истина.
Когато умът е ангажиран със стари идеи, мисли, чувства, новото не може
да проникне в него; с други думи, в старите форми не може да се очаква
да се прояви сила за подвиг. Младите хора в това отношение са щедри;
от 90-годишните хора трябва да искаш 90 пъти, докато дадат едно
петаче, защото те имат природен страх, чувстват се слаби и недъгави да
разполагат със своите сили и средства, както младите. И затова
Христос казва, че новото вино трябва да се налива в нови мехове.
Беседа, държана на 12 юли 1915 г.
Беседа, държана на 12 юли 1915 г.
събота, 7 септември 2013 г.
Недоволство и благодарност
Често вие искате услуги от хора, които стоят по-долу от вас. Това е невъзможно. Оня, на когото добротата е обикновена, ще направи обикновено добро; оня, на когото лошавината е обикновена, ще направи обикновено зло. Обикновеният прави обикновени работи, а необикновеният – необикновени.
Мнозина роптаят против разумния свят, против възвишените същества, които са взели участие в създаването на света. Те дават на човека цял хляб, но той е недоволен. Тогава те казват: "Вземете му половината хляб." Пак си недоволен. Взимат половина от останалия хляб. Ако продължаваш да бъдеш недоволен, ще вземат още половина парче от останалото. Недоволството ти ще те доведе дотам, че ще вземат и последната ти хапка. След това започваш да плачеш и да се молиш. Дават ти едно просено зрънце. Ако си благодарен, ще ти дадат две зрънца. Продължаваш да благодариш – ще ти дадат три, четири, пет зрънца. Така ще увеличават зрънцата, докато се научиш да благодариш и на малкото.
Ако те сполети малко зло, благодари. После ще те сполети още по-малко зло. Ако не благодариш за малкото зло, ще дойде голямото зло. Законът на доброто е следният: Ако благодариш за малкото добро, ще дойде голямото добро; ако благодариш за голямото добро, ще дойде още по-голямо. Законът на злото е обратен: Ако благодариш за малкото зло, иде по-малко зло; ако не благодариш за малкото зло, ще дойде по-голямо зло.
Мнозина роптаят против разумния свят, против възвишените същества, които са взели участие в създаването на света. Те дават на човека цял хляб, но той е недоволен. Тогава те казват: "Вземете му половината хляб." Пак си недоволен. Взимат половина от останалия хляб. Ако продължаваш да бъдеш недоволен, ще вземат още половина парче от останалото. Недоволството ти ще те доведе дотам, че ще вземат и последната ти хапка. След това започваш да плачеш и да се молиш. Дават ти едно просено зрънце. Ако си благодарен, ще ти дадат две зрънца. Продължаваш да благодариш – ще ти дадат три, четири, пет зрънца. Така ще увеличават зрънцата, докато се научиш да благодариш и на малкото.
Ако те сполети малко зло, благодари. После ще те сполети още по-малко зло. Ако не благодариш за малкото зло, ще дойде голямото зло. Законът на доброто е следният: Ако благодариш за малкото добро, ще дойде голямото добро; ако благодариш за голямото добро, ще дойде още по-голямо. Законът на злото е обратен: Ако благодариш за малкото зло, иде по-малко зло; ако не благодариш за малкото зло, ще дойде по-голямо зло.
1943_12_24 Сянка и реалност - Лекция пред Младежкия окултен клас
събота, 31 август 2013 г.
Царят, добрият човек и философът
Като ученици, вие трябва да спазвате следния закон: внасяйте в ума си само положителни мисли, като същевременно избягвате многото желания. Ако имате много желания, дръжте ги в себе си за подсоляване, като импулс в живота ви. Между многото желания, човек някога иска да стане цар или княз, да управлява цял народ, да заповядва, а той сам да бъде свободен. Добре е човек да бъде свободен, но за да бъде абсолютно свободен, той трябва да притежава известни качества. За да бъде свободен на физическия свят, човек трябва да има правилни отношения към окръжаващите. За да бъде свободен в духовния свят, човек трябва да бъде добър, да носи велик морал в сърцето си. За да бъде свободен в умствения свят, човек трябва да бъде философ, да има права мисъл. Каквото да казвате на добрия човек, както да го обиждате, той ще ви изслуша внимателно и ще каже: Прав си, имам този недостатък, но ще го изправя. Той знае, че нечистотиите и слабостите на човека се намират по краищата на неговия живот, а не в центъра. Затова именно, за него всичко, което става в живота, е добро. Следователно, като съберете царя, добрия човек и философа на едно място, вие образувате един триъгълник. Царят образува основата на триъгълника, а добрият човек и философът – останалите страни на триъгълника.
Път към свобода31 октомври 1926 г. - Лекция пред специалния клас
Път към свобода31 октомври 1926 г. - Лекция пред специалния клас
Абонамент за:
Публикации (Atom)